Начална страница Начална страница

Brinavess
vernakalant hydrochloride

Листовка: информация за потребителя


BRINAVESS 20 mg/ml концентрат за инфузионен разтвор

вернакалантов хидрохлорид (vernakalant hydrochloride)


Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да използвате това лекарство, тъй като тя съдържа важна за Вас информация.


Дозировка и начин на приложение


Вернакалант трябва да се прилага в условията на мониторирана клинична среда, подходяща за кардиоверзио. Само добре квалифициран медицински специалист трябва да го прилага .


Дозировка


Вернакалант се дозира въз основа на телесното тегло на пациента, като максималната доза се изчислява за 113 kg. Препоръчителната начална доза е 3 mg/kg, които следва да се влеят за 10- минутен период с максимална начална доза от 339 mg (84,7 ml от разтвора с концентрация

4 mg/ml). Ако до 15 минути след края на инфузията синусовият ритъм не се възстанови, може да се направи втора 10-минутна инфузия с доза 2 mg/kg с максимална доза за втора инфузия от 226 mg (56,5 ml от разтвора с концентрация 4 mg/ml). В рамките на 24 часа не трябва да се прилага кумулативна доза, надвишаваща 5 mg/kg.


Първоначалната инфузия се прилага в доза 3 mg/kg за 10 минути. По време на този период пациентът трябва да бъде внимателно проследяван за някакви признаци или симптоми на внезапно понижаване на кръвното налягане или сърдечната честота. Ако се развият такива признаци, със или без симптоматична хипотония или брадикардия, инфузията трябва да бъде спряна незабавно.


Ако не настъпи възстановяване на синусовия ритъм, наблюдавайте жизнените показатели на пациента и сърдечния му ритъм в продължение на още 15 минути.

Ако по време на първоначалната инфузия или в рамките на 15-минутния период на наблюдение не настъпи възстановяване на синусовия ритъм, приложете втора инфузия в доза 2 mg/kg в продължение на 10 минути.


Ако синусовият ритъм се възстанови по време на първоначалната или втората инфузия, инфузията трябва да се довърши. Ако след първоначалната инфузия се установи хемодинамично стабилно предсърдно трептене, може да се направи втора инфузия, тъй като пациентът може да възстанови синусов ритъм (вж. „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба“ и „Нежелани лекарствени реакции»).


Пациенти с телесно тегло > 113 kg

При пациенти над 113 kg, вернакалант има фиксирана доза. Началната доза е 339 mg (84,7 ml от разтвора с концентрация 4 mg/ml). Ако синусовият ритъм не се възстанови в рамките на

15 минути след края на първоначалната инфузия, може да се приложи втора 10-минутна

инфузия от 226 mg (56,5 ml от разтвора с концентрация 4 mg/ml). Кумулативни дози над 565 mg не са оценявани.


След сърдечна операция

Не е необходима корекция на дозата.


Бъбречнo увреждане

Не е необходима корекция на дозата (вж. точка “Фармакокинетични свойства“).


Чернодробно увреждане

Не е необходима корекция на дозата (вж. точки „Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба“и “Фармакокинетични свойства“).


Старческа възраст (≥ 65 години)

Не е необходима корекция на дозата.


Педиатрична популация

Няма съответна употреба на вернакалант при деца и юноши < 18-годишна възраст за бързо възстановяване на синусов ритъм след наскоро настъпило предсърдно мъждене и следователно той не трябва да се използва при тази популация.


Начиннаприложение


За интравенозно приложение


Вернакалант не трябва да се прилага като бърза интравенозна или болус инжекция. Флаконите са само за еднократна употреба и трябва да се разреждат преди приложението.

За инструкции относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте “Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа“.


Противопоказания


< 100 mm Hg и пациенти със сърдечна недостатъчност функционален клас ІІІ и ІV по NYHA.


Ако такива събития се появят по време на първата инфузия на вернакалант, пациентите не трябва да получат втора доза.


Пациентът трябва да бъде допълнително наблюдаван в продължение на 2 часа след започване на инфузията и докато клиничните и ЕКГ-параметрите се стабилизират.


Предпазнимеркипредиинфузия


Преди да се направи опит за фармакологично кардиоверзио, пациентите следва да са адекватно хидратирани и в оптимално хемодинамично състояние, както и че е започнато антикоагулантно лечение, ако това е необходимо според терапевтичните препоръки. При пациенти с некоригирана хипокалиемия (серумен калий под 3,5 mmol/l), нивата на калия трябва да бъдат коригирани преди употребата на вернакалант.


Лекарственият продукт се предоставя с контролен въпросник, който да се използва преди инфузията. Преди приложение се изисква предписващият лекар да определи чрез използването на предоставения контролен въпросник дали пациентът е подходящ за това лечение. Контролният въпросник трябва да се залепи върху опаковката на инфузионния разтвор, за да бъде прочетен от медицинския специалист, който ще го прилага.


Хипотония


При малък брой от пациентите може да се развие хипотония (вернакалант 5,7 %, плацебо 5,5 % в първите 2 часа след приложение на дозата). Хипотонията обикновено се развива рано, или по време на инфузията, или скоро след края на инфузията, като обикновено може да се коригира със стандартни поддържащи мерки. Нечесто са били наблюдавани случаи на тежка хипотония. Пациентите със застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) са определени като популация с повишен риск за развитие на хипотония (вж. „Нежелани лекарствени реакции»).


Пациентът трябва задължително да бъде наблюдаван за признаци и симптоми на внезапно понижаване на кръвното налягане или сърдечната честота, докато трае инфузията и в продължение на поне 15 минути след приключване на инфузията.

Застойнасърдечнанедостатъчност


Пациентите със ЗСН, лекувани с вернакалант, показват по-висока обща честота на развитие на хипотония по време на първите 2 часа след инфузията, в сравнение с тези, получили плацебо (съответно 13,4 % спрямо 4,7 %). Хипотония, съобщена като сериозна нежелана лекарствена реакция или водеща до спиране на лекарствения продукт, се е появила при пациенти със ЗСН, след експозиция на вернакалант при 1,8 % от тези пациенти в сравнение с 0,3 % при плацебо.


Пациентите с анамнеза за ЗСН показват по-висока честота на развитие на камерна аритмия през първите 2 часа след инфузията (6,4% за вернакалант и 1,6% за плацебо). Тези аритмии обикновено са представени като асимптомни, мономорфни, кратки (средно 3-4 удара) камерни тахикардии.

Вернакалант трябва да се използва с повишено внимание при хемодинамично стабилни пациенти със ЗСН клас І до ІІ по NYHA, поради високата честота на развитие на хипотония и

камерна аритмия при пациенти със ЗСН. Опитът от употребата на вернакалант при пациенти с

установена преди това LVEF ≤ 35 % е ограничен. Употребата му при тези пациенти не се препоръчва. Употребата при пациенти със ЗСН клас ІІІ или ІV по NYHA е противопоказана (вж. “Противопоказания“).


Клапнаболестнасърцето


При пациенти с клапна болест на сърцето е установена по-висока честота на развитие на камерни аритмии при приложение на вернакалант до 24 часа след приложение. В рамките на първите 2 часа камерна аритмия се наблюдава при 6,4 % от пациентите, лекувани с вернакалант спрямо нито един след приложение на плацебо. Тези пациенти трябва да бъдат внимателно наблюдавани.


Предсърднотрептене


При типично първично предсърдно трептене, вернакалант не показва ефикасност по отношение на възстановяване на синусов ритъм. Пациентите на вернакалант са с висока честота на възстановяване на предсърдното трептене през първите 2 часа след инфузията. Рискът е

по-висок при пациенти, които използват антиаритмични лекарства от клас І (вж. „Нежелани лекарствени реакции»). Ако като последствие от лечението се наблюдава предсърдно трептене, трябва да се обсъди продължаване на инфузията (вж. „Дозировка и начин на приложение“). При постмаркетинговия опит се наблюдават редки случаи на предсърдно трептене с атриовентрикуларно провеждане 1:1.


Другизаболяванияисъстояния,коитонесапроучвани


Вернакалант е прилаган при пациенти с некоригиран QT под 440 msec без повишаване на риска за развитие на torsade de pointes.


Освен това, той не е оценяван при пациенти с клинично значими клапни стенози, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия, рестриктивна кардиомиопатия или констриктивен перикардит и не могат да се направят препоръки за приложението му при такива пациенти. Опитът от приложение на вернакалант при пациенти с пейсмейкър е ограничен.


Тъй като опитът от клинични изпитвания при пациенти с напреднало чернодробно увреждане е ограничен, приложението на вернакалант при такива пациенти не се препоръчва.


Липсват клинични данни за повторно приложение след първоначалната и втората инфузия. Електрокардиоверзио

Кардиоверзио с прав ток може да се обсъди при пациенти, които не отговорят на лечението. Липсва клиничен опит с кардиоверзио с прав ток по-малко от 2 часа след приложение на дозата.


ИзползваненаААЛ(антиаритмичнилекарства)предиилиследвернакалант

Поради липса на данни, вернакалант не може да се препоръча при пациенти, на които 4 до

24 часа преди приложението на вернакалант са прилагани интравенозни ААЛ (от клас I и III). Той не трябва да се прилага при пациенти, на които до 4 часа преди приложението на

вернакалант са прилагани интравенозни ААЛ (от клас I и III) (вж. “Противопоказания“).


Поради ограничения опит, вернакалант трябва да се използва с повишено внимание при пациенти на лечение с перорални ААЛ (от клас I и III). При пациенти, получаващи ААЛ от клас І, рискът за развитие на предсърдно трептене може да е повишен (вж. по-горе).


Опитът от приложението на интравенозни антиаритмични лекарства (от клас І и клас III) през първите 4 часа след приложение на вернакалант е ограничен, ето защо през този период те не трябва да се използват (вж. “Противопоказания“).


Възобновяване или започване на перорално поддържащо антиаритмично лечение може да се предприеме най-малко 2 часа след приложението на вернакалант.


Съдържаниенанатрий


Този лекарствен продукт съдържа 32 mg натрий на флакон от 200 mg, които са еквивалентни на 1,6 % от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен на СЗО.

Този лекарствен продукт съдържа 80 mg натрий на флакон от 500 mg, които са еквивалентни на 4 % от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен на СЗО.


Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие


Не са провеждани проучвания за взаимодействия.


Вернакалант не трябва да се прилага при пациенти, които са получили интравенозно ААЛ (клас I и III) в рамките на 4 часа преди вернакалант (вж. “Противопоказания“).


В рамките на програмата за клинично развитие, пероралното поддържащо лечение с антиаритмични лекарства е било спряно в продължение на минимум 2 часа след приложението на вернакалант. След изтичане на този период може да се обсъди възобновяване или започване на перорално поддържащо лечение с антиаритмични лекарства (вж. “Противопоказания“ и

„Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба“).


Въпреки че вернакалант е субстрат на CYP2D6, популационните фармакокинетични (ФК) анализи не показват наличие на значими разлики в ексопозицията на вернакалант след приложение на натоварваща доза (Cmax и AUC0-90 мин) при приложение на слаби или мощни инхибитори на CYP2D6 в рамките на 1 ден преди инфузията на вернакалант в сравнение с пациенти, които не са на съпътстващо лечение с инхибитори на CYP2D6. В допълнение, ексопозицията на вернакалант след приложение на натоварваща доза при бавни метаболизатори на CYP2D6 се различава минимално от тази при бързи метаболизатори. Не се налага корекция на дозата вернакалант, нито въз основа на метаболизаторния статус по CYP2D6, нито при приложение на вернакалант с инхибитори на 2D6.


Вернакалант е умерено силен конкурентен инхибитор на CYP2D6. Въпреки това, вследствие на краткия полуживот и преходния характер на инхибирането на 2D6, не се очаква ексопозицията на вернакалант след приложение на натоварваща доза да повлияе значимо ФК на хронично прилагани субстрати на 2D6. В резултат на бързото разпределение и преходната експозиция, ниската степен на свързване с плазмените протеини, липсата на инхибиращ ефект по отношение на други изследвани ензими от фамилията на CYP P450 (CYP3A4, 1A2, 2C9, 2C19

или 2E1) и липсата на инхибиращ ефект върху Р-гликопротеина в теста за дигоксинов транспорт, не се очаква приложеният като инфузия вернакалант да предизвика значими лекарствени взаимодействия.


Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа


Преди да започнете приложението, прочетете всички стъпки.


За предпочитане е инфузията да се направи с перфузор. Приемливо е и използването на спринцовкова инфузионна помпа с висока прецизност, ако изчисленото количество може да се приложи точно за указаното време за инфузия.


ПриготвяненаBRINAVESSзаинфузия


Стъпка 1:

Преди приложение флаконите BRINAVESS трябва да се проверят визуално за наличие на видими частици и промяна на цвета. Да не се използват флакони, в които има видими частици или които са с променен цвят.

Забележка: цветът на BRINAVESS концентрат за инфузионен разтвор варира от безцветен до бледожълт. Вариациите между тези два цвята не се отразяват върху неговата активност.


Стъпка 2: Разрежд ане на кон цен трата

За да се осигури правилно приложение, в началото на лечението трябва да се приготви достатъчно количество BRINAVESS 20 mg/ml, за да се направи първата и втора инфузия, ако

такава се окаже необходима.

Направете разтвор с концентрация 4 mg/ml като следвате дадените по-долу указания: Пациенти с телесно тегло ≤ 100 kg: 25 ml BRINAVESS 20 mg/ml се добавят към 100 ml разредител.

Пациенти с телесно тегло > 100 kg: 30 ml BRINAVESS 20 mg/ml се добавят към 120 ml разредител.


Препоръчителните разредители са инжекционен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %), инжекционен разтвор на Рингер-лактат, 5 % инжекционен разтвор на глюкоза.


Стъпка 3: Оглед н а разтвора

Разреденият стерилен разтвор трябва да е бистър, безцветен до бледожълт. Преди приложението разтворът трябва отново да се провери визуално за наличие на видими частици и промяна в цвета.


Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.